Първият музей в Одрин е създаден през 1925 г. по заповед на Мустафа Кемал Ататюрк в медресето Дар-юл Хадис, част от комплекса Селимие, от д-р Рифат Осман, Ариф Дагдевирен и Неджми Иге. Първоначално наричан Археологически музей, той е съхранявал ценни етнографски артефакти и надгробни плочи. По-късно, поради невъзможността си да отговори на нуждите, се е преценило за необходимо да се създаде втори музей. Тази втора секция, посветена на етнографията, е открита на 25 ноември 1936 г., тринадесетата годишнина от основаването на Одрин, в медресето Дар-юл Кура, също част от комплекса Селимие. Министерството на националното образование и Главната дирекция на фондациите са предоставили финансови средства на този музей, а той е допълнен с ценни артефакти от Етнографския музей в Анкара и музея на двореца Топкапъ.
След Втората световна война много от артефактите в музеите в Одрин са върнати в други музеи, а останалите са изложени само в медресето Дар-ул Хадис. Броят на артефактите в музея обаче се е увеличил с покупки, дарения и разкопки, което е създало необходимост от нов музей в Одрин. Новата сграда на музея, проектирана от архитекта Ихсан Къйгъ, е открита за обществеността на 13 юни 1971 г. под името „Музей на археологията и етнографията“. Музеят в медресето Дар-ул Хадис е преименуван на „Музей на турското ислямско изкуство“.
Разположено югоизточно от джамията Селимие, медресето, което се използва като музей от 1925 г., се състои от основна лекционна зала, студентски стаи и двор с портик. В двора, където се извисява тисово дърво с монументално значение, са изложени надгробни плочи от 15-ти век и малък брой оцелели надгробни плочи на еничари. В градината са изложени и надписи от сгради от османската епоха, секция, отразяваща османската водна култура, както и колички за храна, оръдия и гюлета, използвани в Балканските войни. Освен това в двора има зона за почивка на посетителите.
Посещението на музея започва със зала, посветена на архитект Синан. Тази зала, в която е поставена статуя на архитект Синан, показва примери за стенописи, ръкописи и гипсови декорации, изобразяващи Кааба, придобити по време на реставрацията на библиотеката с ръкописи на джамията Селимие.
Залата за калиграфски произведения представя богатия набор от произведения от османската цивилизация, които са допринесли значително за развитието на калиграфията. Сред изложените произведения са примери за калиграфия от различни стилове и периоди, приложени върху камък, дърво, стъкло, кожа и хартия. Най-старият от тези панели принадлежи на известния калиграф Шейх Хамдула. Изложени са и комплекти за писане, състоящи се от различни инструменти за писане.
Залата за режещи и прободни оръжия показва мечове, ятагани, ками, боздугани, шестостри брадви, оръжейни китки и одирнекарски лъкове от 18-ти и 19-ти век. Зала за оръжия 2 представя кремъчни пушки, украсени със скъпоценни камъни от 17-ти и 18-ти век, както и инкрустирани с корали, позлатени и посребрени кремъчни пистолети. Залата „Газа“ съдържа снимка на Шукру паша, защитникът на Одрин по време на Балканските войни, и избрани образци на окървавеното знаме, медали и емблеми, използвани от 174-ти полк, символизиращи освобождението на Одрин.
Залата за стъклени и кожени предмети представя примери за стомни, орнаменти с очи на славей, вази, пръскачки с розова вода, лампи, свещници, фенери и маслени лампи, изработени от стъкло, кристал и кристал. Освен това са изложени и кожени артефакти, включително чанти, чанти и кутии за оръжия, използвани от Сюрре Алайъ (Пазител на процесията Сюрре). Залата за дървени предмети показва примери за дървена орнаментация, свързана с архитектурата, ежедневни дървени предмети и инструменти, основи за свещници и дъски рубу, изработени с помощта на техниката на преплитане. Сервиз за кафе, изработен от карамфил, и контейнери за вода Замзам, украсени с карамфил, са забележителни експонати. Залата за плочки се състои главно от плочки от двореца в Одрин, джамията Шахмелек паша и джамията Селимие. Включени са примери за плочки Кютахя и Изник от 15-ти, 16-ти и 17-ти век. Освен това са изложени и керамични чинии, получени от разкопки на двореца. В залата „Сарай-ъ джедит“ са изложени стенни плочки, керамични чинии и гравюри от 17-ти век, свързани с Новия дворец в Одрин, открити по време на разкопки. В залата за дрехи са изложени дамски дрехи и бижута, типични за Балканите. В залата за обрязване е пресъздадена церемонията по обрязване, важно събитие в турската традиция. Изложени са бродиран със сатен комплект спално бельо, направен от снопове биндали (традиционни бродирани платове), дрехи и бижута върху манекени, както и килими. В залата на тъкача са изложени инструменти, използвани за преобразуване на памук, вълна или коприна в плат, а също така е представен и най-старият тъкачен стан в Тракия, дарен на музея от семейство Явероглу от Одрин.
Стаята на седларите и обущарите съдържа обущарски и седларски работни маси, инструменти и мостри. Пресъздаден е магазин на седлар от улица „Седларите“, от който днес е останало само името. Тук е изложен и големият калъп за обувки, който някога е висял в молитвения купол на Обущарския базар. В залата на кухненските прибори са изложени кухненски съдове от императорската кухня, включително мангали, тенджери, самовари, фенери и сервизи за кафе. Залата „Къркпънар“ предлага интересна аранжировка със снимки на известни борци, спечелили титлата главен борец в Къркпънар, манекен на Къркпънар Ага и холограма на двама борци, изпълняващи танца преди мача. Галериите представят надписи от различни сгради, дървени розетки на тавана от къщи в Одрин от края на 19-ти век, а в аркадите са изложени примери за фенери, сложно резбовани панели на врати от комплекса „Беязът“, церемониални щитове от 18-ти век, мечове, копия и отлети свещници.
В Залата с артефакти от теккето са изложени различни предмети, предоставени на читалищата след затварянето на теккетата и завиите (суфийските ложи). Стените са украсени с ръкописни плакети от различни теккета. Стъклени и нишови витрини съдържат снимки на ложата „Мурадие Мевлеви“ в Одрин, молитвеното килимче на последния ѝ шейх, Ахмет Селахатин Ефенди, щипки на пазарен продавач, мевлевийска шапка, барабани кудум, барабани чалпаре, ней флейти, ребаб (струнен инструмент), кескюл (вид купа), лечебни купи, тебери (брадви), оковани боздугани и ръкописни Корани и молитвеници от 15-ти и 19-ти век. Пред михраба (молитвената ниша) е молитвено килимче от Старата джамия в Одрин, а от двете страни на михраба са свещи, изработени в работилницата за свещи на комплекса на султан Баязид II.
Той работи под егидата на Министерството на културата и туризма и приветства посетители.
