197 пр.н.е. – 395 сл.н.е.: С римската военна намеса през 197 пр.н.е. тракийските племена си възвръщат независимостта. През 46 сл.н.е., след като тракийският цар Реметалк III е убит от собствената си съпруга, император Клавдий анексира Тракия като провинция на Рим и назначава прокуратор от конническия ранг за управител на провинцията. За да романизира Тракия, император Клавдий основава две римски колонии във вътрешните райони на Тракия, където заселва пенсионирани римски войници.
Римски период в Тракия
Едно от тези селища е градът, известен като Апри или Апрос, разположен близо до днешното село Кермейян в областта Малкара. Другото е Деалтум, намиращо се на територията на днешна България. Това е доказано от военни надписи, открити в Апри. По време на управлението на римския император Септимий Север, след като Византион (Истанбул) се разбунтува срещу Рим, избухва война между византийците и римляните. Перинтос подкрепя римляните, които в крайна сметка печелят войната. Благодарение на римската политика, траките са напълно асимилирани и Тракия преминава изцяло под римска власт. Перинтос (днешен Мармара Ерели) става провинциален център през този период.
Византийски период в Тракия
395 г. сл. Хр. – 1354 г. сл. Хр.: След разделянето на Римската империя на две през 395 г. сл. Хр., Тракия остава в границите на Византийската (Източната римска) империя. През византийския период Тракия е подложена на множество нашествия, главно от запад. Най-значимите сред тях са: хунските нашествия (378-559), нашествията на аварите (587-626) и превземането на Византия от латинците по време на кръстоносните походи в периода на упадък на империята (1096-1261). Най-значимите нашествия от изток са арабските нашествия (673-718). Западните нашествия подтикват византийците да изградят множество крепости в Тракия за укрепване на защитата.
В рамките на областта тези крепости включват: крепостта Чин в село Йенице, Шаркьой; крепостта в село Елмалы, Шаркьой; крепостите Йенидибек и Кермейян в Малкара; крепостта в село Бейоглу и крепостта Карталкая в Учмакдере, Шаркьой; крепостите в село Наип, Мисинли и Чорлу. След преминаването на османските сили под командването на Сюлейман Паша в Тракия през Галиполи, Византийската империя е обсадена както от изток, така и от запад. Превземането на Истанбул от султан Мехмед II през 1453 г. бележи окончателния й край.