Турците, които прекосили Румелия по време на управлението на османския султан Орхан бей, започнали да напредват в Румелия по време на управлението на Мурад I (Мурат Хюдавендигар). Целта на новия султан била да превземе Одрин. Преди това обаче той превзел Чорлу и Люлебургаз, за да противодейства на потенциална заплаха от Византия.
Преди Чорлу да бъде превзет, до византийския командир е изпратено съобщение с искане за предаване на крепостта. В него е заявено, че командирът ще бъде наказан, ако се стигне до кръвопролитие. Византийският командир обаче отказва. Крепостта е обсадена. Намиращите се вътре са завършили подготовката си за отбрана. Докато битката бушува с пълна сила, командирът на крепостта Янкобин е ранен в окото. По това време в османската армия избухва инфекциозна болест. Както войната, така и болестта причиняват значителни щети на османската армия. Крепостта не може да издържи на атаките и се предава. Командирът на крепостта, отговорен за смъртта на много хора, е заловен и след това екзекутиран.
Османците заселват турски имигранти от Анатолия във всеки регион, който подчиняват на властта си. С много добре обмислена политика на заселване регионът е турцизиран, като по този начин се осигурява неговото задържане и отбрана. След като Чорлу е завладян, там са доведени и заселени йоруци и татари от Анатолия. Така градът е турцизиран. Когато обаче Мурад I е убит мъченически по време на битката при Косово, византийците, възползвайки се от възможността, довели войници обратно в града и поправили крепостта. Така те си възвърнали крепостта. Веднага щом Баязид I станал султан, той отново я превзел.
Според един разказ, тъй като превземането на Чорлу било много трудно и скъпо, думата „Чор“ на анадолския език означава лош, труден или зъл, затова е наречен „Чор йер“ (което означава „лошо място“) и след това е станал Чорлу.
