Чорлу е бил сцена на важни исторически събития поради местоположението си като място за почивка на главния път, простиращ се от Анатолия до границата с Румелия по време на османския период.
Чорлу е завладян от Мурад I през 1357 г. и е включен в османска територия. След смъртта на Сюлейман паша и Орхан Гази, той отново пада под византийска власт, но окончателно е поставен под османски контрол през 1361 г. По заповед на Мурад I и като предупреждение към други византийски градове в Тракия, византийците, защитаващи града, са строго наказани, а стените му са разрушени. По този начин военното значение на Циралум е елиминирано. Това сурово действие веднага дава резултат и завладяването на Тракия е лесно завършено.
Синът на Баязид II, Явуз, който бил управител на Трабзон, подал молба до баща си да бъде преместен от Трабзон в провинциален център в Румелия, но без да чака отговор, тръгнал към Кефе, за да премине в Румелия. Когато до Явуз стигнала новината, че баща му абдикира и ще остави по-малкия си син за султан, той събрал армия от 10 000 души в Крим и започнал да походва към Истанбул. Баязид II, с подготвена армия, се насочил срещу сина си. Двете армии се срещнали много близо до Чорлу, между селата Улаш и Къръщиран (13 август 1511 г.). Явуз бил победен от армията на баща си и се оттеглил към Бургас. Когато обаче армията се върнала в Истанбул, избухнал бунт. Те заявили, че искат да видят Явуз за свой султан. След това Баязид повикал сина си в Истанбул и му предал султаната. След като се помолил за неговия успех, той тръгнал да прекара последните си дни в Диметока. Той почина на 26 май 1512 г., през нощта, докато пребиваваха в Улаш, където се беше сбил със сина си.
Странно съвпадение е, че Явуз Султан Селим също умира от антракс през 1521 г. близо до Улаш, същото място, където се е сражавал с баща си, докато е пътувал от Истанбул до Одрин.
През септември 1676 г. великият везир Кьопрюлю Фазил Ахмет паша почина в чифлика Карабибер между Чорлу и Каръщиран.
Чорлу става място за изгнание на семействата Ханзаде и Гирай, прогонени от Крим през 18 век. Когато Румелийският бейлербейлик (губернаторство) е премахнат и Одринската провинция е създадена през 1830 г., Чорлу става област в рамките на Текирдагския санджак (подрайон) на тази провинция. Тя запазва статута си по време на реформата на провинциалната организация през 1870 г., но временно попада в руски ръце по време на Руско-турската война от 1877-1878 г.
Османските султани и Чорлу
Мехмед Завоевателя се възкачва на трона като 7-ми султан на Османската империя през 1451 г. и умира през 1481 г. след 30-годишно царуване.
Несъмнено най-важното постижение на султан Мехмед Завоевателя е завладяването на Истанбул. След завладяването на Истанбул през 1453 г. той построява джамия и комплекс на негово име. Джамията и комплексът Фатих, завършени през 1470 г., са имали дарени земи на много места, включително в Чорлу, за да покрият разходите си. Освен това, що се отнася до джамията Фатих (джамия „Ебулфет Султан Мехмед Хан“), която също се отличава с това, че е първата джамия, построена в Чорлу по време на управлението на султан Мехмед Завоевателя, в документите на Османския архив е отразено следното:
Иска се сумата, отпусната като данък на единица от истанбулските данъци (данък Румиян, Ермениян и Гебран), да бъде удържана от данъчните служби на хазната Чорлу и Ерегли за джамията, гробницата и имарет „Ебулфет Султан Мехмед Хан“ в Истанбул. Освен това е разпоредено данъчната служба Ерегли в Румелия, пристройка към същата фондация, да бъде отдадена под наем на Ел-Хак Ахмед за три години, заедно с данъчната служба Чорлу, поради непродуктивния ѝ статут. Относно незаконната намеса във фондацията е разпоредено да се предотвратят незаконните и нередовни намеси в приходите на фондацията в Ерегли, Силиври, Текирдаг, Чорлу и Родосчук и фондацията да осигури събирането на тези приходи. Освен това е издаден декрет до съдията от Чорлу и майстора на вълната, с който се нарежда, че след като жителите на Чорлу, Ерегли, Чанта и зависимите от тях села, които са част от данъчното стопанство на фондацията „Султан Мехмед Хан-ъ Гази“, платят дължимите си данъци, никой не трябва да им се намесва. Друг документ е декрет относно плащането на вноски от заплати от дела на хазната на неверниците в Чорлу, който е доставен в императорската хазна от името на фондацията „Султан Мехмед Хан“.
През 1762 г. е издадена заповед за ремонт на джамията „Ебулфет Султан Мехмед Хан“ в Чорлу, някои части от която са били порутени и се нуждаели от ремонт, при условие че се избегнат ненужни разходи. През 1892 г. е издадена друга заповед за повторен ремонт на същата джамия.
През 1809 г. е счетено за уместно да се прехвърлят земите на фермата „Якублу“, част от данъчното стопанство Чоксекбан на фондацията „Султан Сюлейман“, и земите на фермата „Босна“ между Силиври и Чорлу, принадлежащи на фондацията „Султан Мехмед“, на фондацията, а стоките, зърното, овцете, другите животни и инструментите да се разпределят за разходите на корабостроителницата.
Управлението на султан Баязид II, който се възкачва на трона след смъртта на султан Мехмед Завоевателя през 1481 г., е относително спокойно, но е период на значителни развития за Чорлу. Въпреки че Явуз Султан Селим, който се разбунтува срещу баща си, губи битката близо до Чорлу при Урашдере (1511 г.), пътят му към султаната е открит там. Под силен натиск Баязид е принуден да абдикира от трона в полза на сина си и през април 1512 г. Явуз Султан Селим става деветият султан на Османската империя. Въпреки загубата на битката при Чорлу, краткото царуване на Явуз Султан Селим, продължило приблизително осем години, приключва през 1520 г. поради безмилостна болест, която той получава в Чорлу. Той се лекува от тумор на гърба си в продължение на близо 40 дни в Чорлу, но умира там и единственият му син, Сюлейман Великолепни, го наследява.
По време на дългото си царуване (1520-1566), султан Сюлейман Великолепни поръчва множество фондации, джамии и благотворителни организации. Делата на Мимар Синан, в частност, допълнително засилват блясъка на Османската империя. Султан Сюлейман оставя след себе си благотворителни проекти навсякъде, където се простират границите на държавата. Той оставя множество структури от Балканите до Арабския полуостров и Северна Африка и ръководи ремонтите на джамията Ал-Акса и Кааба. В Чорлу султан Сюлейман поръчва и изграждането на джамия, кухня за бедни, училище, баня, обществена кухня и водни канали. Той също така поръчва построяването на мост над река Чорлу.
Документ от 1573 г. гласи, че султан Сюлейман е издал указ до съдията в Чорлу, с който е наредил четири зира (приблизително 2,5 метра) земя от двете страни на водния канал, който преминава през селски райони, да не се обработват и тези водни канали да бъдат запазени. През същата година е издаден и указ до управителя на Визе, с който се нарежда да бъдат назначени шестима души за ремонт на водните канали. През 1762 г. е написано писмо до управителя и наместника на Визе с искане варта, която ще се използва за ремонта на джамията, кухнята за бедни, училището, банята и водните канали, построени от султан Сюлейман в Чорлу, да бъде закупена на старата цена, тъй като селяните са удвоили цената на варта, която се е доставяла от село Согуджак.
Относно джамията и фондацията, построени от султан Сюлейман Великолепни в Чорлу, съществуват следните документи: През 1585 г., поради пренебрегване на задълженията от страна на попечителя на джамията и Имарета на султан Сюлейман и произтичащата от това загуба на приходи от фондацията, това задължение е възложено на Бали, главния попечител на фондациите на султан Сюлейман. Отново, през 1705 г., тъй като е трябвало да се извършат ремонти на същата основа, е издадена заповед за изпразване на кервансарай, принадлежащ на фондацията, превозващ държавно сено и зърно за Хайраболу. През 1706 г., докато Кутлофча Мукатаасъ (данъчен район), прикрепен към фондацията, е бил завзет, а жителите му са били освободени от данъци и други задължения, жителите поискали освобождаване от данъци върху овцете и други данъци, тъй като мукатаасъ била разрушена, а къщите ѝ били опожарени поради нашествия, а новите жители били избягали. През 1769 г., след смъртта на Дюризаде Ибрахим Ефенди, проповедник и имам на джамията „Султан Сюлейман“, на негово място е назначен Ахмед Ефенди. Също през същата година Али Ага, който е поправил моста, построен от султан Сюлейман над река Чорлу, е натоварен със задачата да поправи моста Ергене. Джамията и водоизточниците, построени от султан Сюлейман в Чорлу, са ремонтирани през 1897 и 1898 г.
Ловът е бил силно развит, организиран и широко разпространен в цялата Османска империя. В ранните години османските султани са ходили на ловни експедиции с гледачи на хрътки, а по-късно привилегията да ловуват редом със султана преминава към дворцовите ловци. До 1478 г. техен командир е бил главният соколар, но след тази дата главният соколар става началник на соколарския отдел в Ендерун, известен още като „хане-и базан“. Синът на султан Сюлейман Великолепни и Хюрем Султан, Селим II (Сари Селим), известен с любовта си към лова, също е ловувал в и около Чорлу. Документ от 1568 г. гласи, че султанът ще ловува в Чаталджа, Чорлу и Кемер през тази зима и нарежда на никого да не се разрешава да ловува хрътки или соколи в защитените ловни полета в тези райони. Друг документ от 1571 г. показва, че султанът ще зимува в Одрин през тази година и изисква да се приготвят достатъчно провизии в къмпингите Умурджа и Кемер в Чорлу. Друг указ от 1573 г. е изпратен до истанбулския съдия, с който се нарежда приготвянето на ечемик, сено, слама, дърва и други провизии в Халкалъ, определен за лагер за ловната група на султана в района на Чорлу. Копие е изпратено и до съдията в Чорлу. Освен това до истанбулския съдия е изпратен указ, с който се нарежда осигуряването на месар, бакалин, ковач и готвач за султана по време на ловното му пътуване до района на Чорлу.
Важен документ от управлението на султан Селим II (Сари Селим) разкрива указ, издаден до съдиите от Чорлу и Бергос, относно село Кадъоглукьой в Чорлу, който е предоставен на майката на принц Мурад. Този указ нарежда подновяването на загубени гранични знаци, преопределянето на границите на селото и регистрацията им в съдебния регистър, като копие от него трябва да бъде изпратено до Истанбул, в сътрудничество с експертите на селото и тези, които се занимават със земята.
Документ от управлението на султан Мехмед III гласи, че тринадесет души, поданици на султанската армия в Чорлу и завърнали се от похода, са направени соколари. Наредено е на тези, които твърдят, че са соколари извън тази група, да не се дава доверие и данъците, които дължат, да бъдат събирани от тях.
Когато султан Махмуд II, син на султан Абдулхамид I, е роден на 20 юли 1785 г., в Чорлу са били отслужени молитви и са се провели тържества. Документ от управлението на султан Махмуд II съдържа кралски указ, в който се посочва, че ремонтът на девет чешми и чешмите за измиване и водните канали на две джамии, построени в Чорлу от Сюлейман Великолепни, е към завършване и че ще бъде построена нова чешма за султан Махмуд.
По време на управлението на султан Абдул Хамид II, на султана са представени текстове, написани от Фейзи Ефенди, персийски учител в султанското училище, за джамии, построени в Чорлу, включително Тюрбедере, Велимеше, Вели, Къзълпънар и други села, и кръстени на султан Мустафа, султан Мехмед III, султан Ахмед, султан Осман II и Явуз Султан Селим. Имената на селата и джамиите, споменати в този документ, са следните:
- Джамията Султан Мехмед III в село Велимеше
- Джамията Султан Мустафа в село Тюрбедере
- Джамията на султан Мурад III в село Фереджик
- Джамията Султан Баязид II в село Сърбдере
- Джамията Султан Осман II в село Къзълпънар
- Джамията „Султан Сюлейман Великолепни“ в село Бодиме (Подима)
- Джамията Явуз Султан Селим в село Коюнтепе
- Джамията Султан Селим II в село Селимие
- Джамията „Султан Ахмед“ в село Вели
Също през 1894 г. на султан Абдул Хамид II са представени фурми, подготвени за поставяне в джамии, построени в селата Велимеше, Тюрбедере, Вели и Къзълпънар в района на императорските имения Чорлу, кръстени на султан Мустафа, султан Мехмед III и султан Осман II. Друг документ от управлението на султан Абдул Хамид II показва, че през 1908 г. сградата на клона на императорските имения в Чорлу, която е била дадена на хазната от султана, е била предоставена на военните.
През 1910 г. султан Решад полага основите и започва строителството на начално училище близо до медресето Кануни Султан Сюлейман в Чорлу с помощта на местните хора. Той кръщава училището на името на Кануни Султан Сюлейман и му дарява петдесет лири. През 1911 г. кварталът, образуван от имигрантите, заселили се в покрайнините на Чорлу, е наречен Решадие на името на султана.
