Дали „шведските момичета“ са плод на въображението? Какво се е случило с траките, които са били заличени от историята с пристигането на римляните на Балканите? Дали скандинавците са мигрирали от Троя?
Това е родината на Арес, богът на войната, и Борей, богът на студените северни ветрове... Този регион, чиито хора са сурови като студените северни ветрове, е бил смятан за най-дивия регион на древния свят от гърците и е бил считан за достоен за тези богове...
Тези земи имат и най-суровия климат в Средиземноморието. Първите гръцки колонисти, пристигащи от егейския остров Самос, загубили краката и носовете си от измръзване, защото не били облечени подходящо.
Ноемврийските нощи бяха мъгливи по тези земи. Ако се осмелите да излезете, може би сте чули бойните викове на войнствените тракийски племена и звънтенето на чаши при празненства за победа. Това е и земята, благословена от бог Дионис с декари лозя, както в миналото, така и днес...
Херодот казва: „Траките са най-многобройни след индийците. Ако бяха под командването на един човек или с една воля, никога нямаше да бъдат победени и според мен щяха да бъдат най-силните и най-многобройните от народите. За траките неработенето е учтиво. Обработването на земята е непочтено и презряно.“ Траките, най-войнственото общество от древността, са взели трите неща, които познават най-добре, където и да са отивали: коне, вино и война...
Последните троянци: Тирас от Тракия. Какво се случи с траките, които бяха заличени от историческата сцена с пристигането на римляните на Балканите? Как е възможно народ, чийто брой според Херодот е бил толкова многоброен, че е сравним с този на индийците, внезапно да изчезне от историческата сцена?
Археологическите и етимологични изследвания показват, че траките, които доминирали значителна част от Балканите от 7000 г. пр.н.е. нататък, са се простирали от руските степи до Егейско море, от земята на илирите до бреговете на Черно море. Тракийското разширяване на влиянието им в региона обхваща хиляда години, между 1200 и 200 г. пр.н.е. С други думи, дълъг период, който започва с Троянската война.
1200 г. пр.н.е., както и днес, е период, в който двете страни на Егейско море са се сблъсквали, а градовете-държави са сключвали различни съюзи и са воювали помежду си. Най-известната от тези войни е Троянската война, водена между ахейците и троянците и сега е обект на много филми.
С падането на Троя през 1184 г. пр.н.е. хиляди троянци бягат от родината си. Тази голяма миграция от Анатолия до всички краища на света вдъхновява множество легенди, включително тази за Еней, който разказва за основаването на Рим.
Легендите разказват много истории за троянците, принудени да изоставят родината си. Според французите те са героите, основали град Тур. За северните италианци истинските троянци са тези, които са дали името на Торино на падналия си град. За англичаните, бягащите от Троя, следват легендарния герой Кориней, който основава херцогството Корнуол и побеждава гигантите Гог и Магог при Плимут.
Друг народ, който търси корените си в Троя, идва от много по-далечни места: Швеция! Според митологичната история, която можем да наречем един вид „Епосът за Ергенекон“ на шведите, предците на скандинавските племена са не кой да е, а Тирас и синовете му, които започват вековен поход на север от Тракия след падането на Троя!
Забравените деца на Троя: Асите. Според Омир и етруски източници, 30 000 троянци изоставили града след падането на Троя. Според източници, описващи последните дни на Троя, основната причина те да не останат, а да емигрират след поражението си, е бруталното разграбване на града от гърците. Сред легендите от Франция, Италия, Англия и Скандинавия... Коя е истинска? Тъй като троянците не е възможно да са били във Франция, Италия, Англия и Скандинавия едновременно, повечето легенди изглеждат измислици.
Въпреки това, археологическите и етимологичните изследвания предоставят известно потвърждение на поне две от тези твърдения...
Още по-ярък пример за поразителния паралелизъм, открит между лувийския език, говорен от местното население на Троя около 1200 г. пр.н.е., и етруския, се открива между съвременните балтийски езици и тракийския!
Връщайки се към шведския „Епос на Ергенекон“...
Според легендата, троянците, най-добрите оцелели воини, прекосили Азовско море северно от Черно море и достигнали бреговете на река Дон. През 1150 г. пр.н.е. троянските завоеватели, основали Кралство Сикамбрия в региона, простиращ се от Унгария до бреговете на Дон, били наричани „Асир“, което означава „железни мъже“ на езика на местните скити в региона.
Тези железни мъже основали град „Есгард“, който подобно на Троя бил силно укрепен. Регионът станал известен като „Асахайм“, което означава „земя на железните мъже“, „Асаланд“ или „дом на железните мъже“.
Когато асите мигрирали на север векове по-късно, за да се изправят срещу кимерийските и скитските нападения, те оставили след себе си имената, които дали на Азовско море, което е отделено от Черно море от тесен проток...
Норвежците мигрирали ли са от Троя? Предоставянето на пълен отчет за норвежката история е доста трудно, тъй като само малък брой писмени източници датират отпреди 600 г. сл. Хр. Значителна част от тези „сравнително стари“ източници идват от римския историк Тацит (55-117 г. сл. Хр.) и Йорданес (500-551 г. сл. Хр.), официалният историк на готските царе. Следователно, на някои исторически въпроси не може лесно да се отговори.
Никога няма да разберем със сигурност дали конфедерацията от племена, известна като асири, пристигнала на север от Черно море, действително е мигрирала от Троя. Дори историкът Херодот от Халикарнас да е бил един от тези, които са направили това твърдение!
„Хората, живеещи в отдалечените колонии северно от Черно море, са потомци на онези, които са избягали от разграбения град след Троянската война.“ Най-изненадващата информация се появи от археологически разкопки през последното десетилетие. Последните открития разкриват, че Кралство Сикамбрия, създадено северно от Черно море около 1150 г. пр.н.е. , е било мощна смесица от тракийска и кимерийска култури, потвърждавайки легендите в древногръцки източници.
И така, къде са отишли траките, основали велика цивилизация на север от Черно море? Историческите данни сочат посока „север-северозапад“. Голяма част от трако-кимерийските племена, пометени от скитските и хунските племена, идващи от изток, достигат балтийското и датското крайбрежие, а оттам – Скандинавия и дори Англия!
На север
Асите мигрирали на групи към новата си родина в Скандинавия. При достигането си до балтийското крайбрежие те се натъкнали на непокорни германски племена, които се борили с римляните. Най-непокорните от германските племена в региона били готите. След много боеве, асите придобили надмощие не само на балтийското крайбрежие, но и над местните племена на Скандинавския полуостров.
Асите (по-късно свеари, днешни шведи), които мигрирали в Балтийския регион, са се състояли от много кланове и племена. Най-видните от тези племена са били ваните. В по-късни векове ваните ще бъдат известни като данери, което означава датчани.
Най-свирепите от племената, които се присъединили към асите, обаче са били херулите, чието име означава „диви воини“. Кланът херули, наричан „харии“ и „ерули“ от римляните, е позволил на асите да се заселят в Скандинавия, като е воювал с местното население.
Интересното е, че „шведските неонацисти“, в стремежа си към чистокръвна скандинавска раса, се придържат към тези митове! Северните неонацисти, търсейки корените си в руините на Троя, прекарват страници и страници в обмисляне на всяка частица информация по тази тема в известни дискусионни форуми като „Stoffilfront“!
През последните години бяха взети ДНК проби от местни хора, работещи като дневни работници на археологически обект в анадолско село Йорук, и се оказа, че селяните са роднини на тези, които са живели по тези земи преди 3000 години... Бихте ли искали шведските неонацисти сега да обявят траките за свои „собствени дъщери“?
„Шведските момичета“ плод на въображението ли са?
Информацията за по-голямата част от легендите идва от „Прозаична Еда“ на Снори Студусон (1179–1241 г.), исландски историк, който е превел старонорвежките митове. Прозаичната Еда е първото произведение, което предлага рационално обяснение на скандинавските легенди и митологични събития. За съжаление, много историци остават безразлични към съответния материал.
Снори Студусон пише, че езидарите са дошли от Мала Азия и сравнява падането на Троя с Рагнарок, голямата битка между богове и хора в скандинавската митология. Историята на Троя е била позната на много култури от древни времена. Това, което Снори Студусон прави, е да сравнява боговете на скандинавската митология с героите от Троянската война.
Точно както направи известният карикатурист Робърт Е. Хауърд с „Конан Кимериецът“... С една разлика. „Шведските момичета“, мигрирали от Тракия преди 3000 години, не са плод на въображението!
Някои думи с произход от тракийски в скандинавски
- Beras (кафяв): Beras (литовски), Bers (латвийски), Bero (старогермански)
- Берга (хълм): Берг (старобисландски), Брега (старобългарски)
- Berza (бреза): Berzas (литовски), Berzs (стар пруски)
- Динга (плодородна земя): Оинга (латвийски), Дингия (старобисландски)
- Sautis (спящ): Sautis (латвийски)
- Skarke (пари Sunfüş): Skark (староскандинавски език)
- Сури (солени): Сури (литовски), Сурс (латвийски)
- Упа (река): Упе (литовски), Упе (латвийски)
- Zilma (Зеленина): Zemle (латвийски за трева)
Ресурси
Кристофър Уебър и Ангъс Макбрайд, Траките, Лондон 2001 В. Нерознак, Палеобалкански езици, Москва 1978
Иван Дуриданов, Езикът на траките, София 1976
Расмус Раск, Undersogelse om del gamle Nordiske Copenhagen 1818
(Focus-март 2005)