Траки

Днес земите, където са живели траките, се споделят от различни балкански народи. Тракийските земи всъщност обхващат огромна площ, обхващаща голяма част от Балканите.

Турция и България са сред страните, които споделят тракийското наследство и са забележителни с тракийските паметници в рамките на своите граници.

Траките са едни от най-старите индоевропейски народи, създали цивилизация и живели в района на реките Днепър и Днестър, южните склонове на Карпатите, Вардар, северното крайбрежие и островите на Егейско море и северозападна Анатолия. Това многолюдно общество е представлявало единен икономически, социален, поведенчески и културен стереотип, който е бил естествено интегриран в историческите и географски характеристики на региона. На траките им липсвали характеристиките на националност, съвместими с други древни европейски етнически групи. Още през V век пр.н.е. Херодот, бащата на историята, заявява, че те са най-разнообразният народ след индийците и че ако се обединят, ще бъдат непобедими.

Формирането на тракийската етническа структура е резултат от хилядолетно взаимодействие между местното население и новодошлите от север. От края на халколита (V-VI век) и началото на бронзовата епоха (началото на III век) археологическите материали показват движението на народите между южните склонове на Карпатите, Северните черноморски степи (Южна Русия и Украйна) и Егейско-Черноморския регион. Това обаче не се определя като промяна на населението; по-скоро се описва като интеграция и активно културно взаимодействие с новодошлите, редом с местните.

Процесът на формиране на тракийската етническа структура, продължил поне хилядолетие, не е свидетел на радикални промени или противопоставяне сред хората; напротив, той е съпроводен със запазване на традициите, достъп до нови технологични постижения и преструктуриране на обществото по начин, който запазва уменията и знанията им. През този период се оформя особен подход към Вселената и Природата, олицетворяван от Върховната Богиня и Бога Слънце. През цялото си съществуване траките поддържат контакт с минойската и анадолската култура и допринасят за формирането на микенската цивилизация.

В средата на второто хилядолетие пр.н.е. в средиземноморския свят настъпват промени, които завинаги ще отбележат европейската история. Минойската цивилизация изчезва под натиска на ахейците, управлявани от царе. Временното име на новосформираната цивилизация е Микена (Mycenae) и това е името на един от най-известните градове от този период. Династичните родове са били собственици на нови земи, със силно укрепени градове, граничещи с цитадели и дворци. Ахейците са били отлични войници, строители, умели металурзи, добри пастири, моряци и дори земеделци. Пиратството и грабежите са били нещо обичайно през тези години. В същото време траките се очертават като отделен индоевропейски народ. Траките също са управлявани от царе. Тяхната култура и цивилизация са типологично подобни на ахейците. Към втората половина на II век пр.н.е. траките участват активно в икономическия, политическия и културния живот на Югоизточна Европа и Западна Анатолия. Техните великолепни съкровищници, скиптри, свещени и укрепени резиденции показват, че те не са били по-лоши по власт от ахейските царе. В средата на II век пр.н.е. тракийските царски династии все още са били анонимни.

Краят на второто хилядолетие пр.н.е. е белязан от Троянската война. Тази война е първата известна война, водена за контрол над Дарданелите (Чанаккале) и Босфора. Това е войната, водена за разпределение на суровини и пазари, и е разказана в поемите „Илиада“ и „Одисея“. В епичната поезия траките излизат от анонимността; те са описани като съюзници на троянците, равни на ахейците по храброст, доблест и богатство, и се появяват легендарни тракийски царе като Ресос, Марон, Пирой и Акамас. С Троянската война, от началото на I век пр.н.е. нататък, за гърците започват значителни социално-икономически и политически промени, водещи до гибелта на микенската цивилизация и появата на градове-държави. В Тракия обаче обществото все още следва микенския модел и икономиката е организирана по същия начин. Кралствата се управляват от династични родове, оглавявани от крале, които, следвани от аристократи и кавалерия, упражняват властта си над обширни територии. Селяните са свободни и организирани в регионални селски общности. Запазва се кралски монопол върху минното дело, металургията и производството на метални изделия. Съкровищницата и работилниците за производство на благородни метали се намират близо до кралската резиденция.

Тракийските владетели не са имали столица. Столицата е била резиденцията на владетеля. В древна Тракия са документирани множество политически и религиозни центрове и укрепени резиденции, действащи през различни исторически периоди, където е била упражнявана политическа и религиозна власт. Например, Одриското царство е било управлявано от парадинасти - членове на царското семейство, които са управлявали големи територии от името на царя за определен период. Парадинастите често са се опитвали да получат независимост или да завземат трона. Най-известният парадинаст е Севт (I. Севт), чиито войници и древногръцкият историк Ксенофонт ни оставят описание на царската резиденция и живот.

По-късно държавните институции стават по-видни в Тракия и данните и информацията за тези държави обикновено не се основават на легенди. Сред всички държави, разположени в Тракия, няколко, като династични семейства, заемат своето място в предримската европейска история. Според писари и археологически доказателства, гетите са се заселили от двете страни на долното течение на Дунав. На запад от река Оскиос (днешен Искър), в днешна северозападна България и североизточна Сърбия, се намира Тракия на трибалите. Бесите са живели в Родопите и северните предпланински предпланини. Според „Илиада“ на Омир, едоните, известни с царя си Резос, са обитавали района надолу по течението на река Струма, чийто център е била планината Пангеон, богата на златни и сребърни находища.

Долонките и техните северни съседи, апсинтиите, са обитавали Тракийския Херсонес (дн. Галиполски полуостров). Тяхната територия се е простирала надолу по течението на река Хеброс (дн. Марица/Мерич) и надолу по течението до река Агрианес (дн. Ергене). Долонките изпращат пратеник при оракула Пития в Делфи, за да се научат как да се справят с апсинтиите. След предсказанията, те се свързват с Милтиад Стари, бивш атинянин от рода Филе. След преговорите е постигнато споразумение и той е удостоен с царски почести. Така, през 561-560 г. пр.н.е. и 556 г. пр.н.е., траките и атиняните образуват държави. Атинският историк Тукидид (V в. пр.н.е.) съобщава, че Одриското царство е най-голямата държава в Европа между Адриатическо и Черно море. Границите на одрисейския етноним обхващат областта от Родопите, Сакар и Истранца, с древногръцки колонии в Егейско, Мраморно и Черно море, от горното течение на река Тонзос (дн. Тунджа) до устието на река Хеброс (дн. Марица/Мерич).

Одриската държава се появява за първи път в гръцките писатели по време на управлението на цар Терес. Терес, чрез умелата си политика, се възползва от похода на персийския цар Дарий I Дариуспрес срещу скитите, преминавайки през Източна Тракия, Стара планина и река Дунав. Ахеменидската династия започва да разширява територията си по време на Ахеменидската империя на Персийската империя (519/514/512 г. пр.н.е.), целяйки да включи целия Черноморски басейн в своите граници. След неуспешната си кампания „царят на царете“ се оттегля от север на юг, намирайки начална точка в района на Мраморно море и проливите. Там Терес се възползва от военния и политически вакуум, създаден около планините Хемус, които са били ударени от север. Той вербува гетите, които усещат удара на персите, и през 80-те години на 5 век пр.н.е. достига долното течение на река Дунав, определяйки реката като северна граница на своето царство. Границите се простират на югоизток до Византион (днешен Истанбул). Това се случва след оттеглянето на персите от Пропонтида (днешното Мраморно море) и Егейско море, както и от бреговете при устията на реките. Тоест, след загубите им при Платея и прогонването им от Сестос между 479 и 478 г. пр.н.е., тересите се придвижват към тракийската делта – районът между Салмидесос (днешен Къйъкьой на Черно море в Европейска Турция) и Византион. Навлизането на територията на тиносите е осъществено от войнствени траки, известни с умелите си нощни боеве, и битката води до тежки загуби. Въпреки големия им брой, много от войниците им са убити в бой, а всички останали са пленени и държани в плен.

Вероятно не само трудностите, с които се сблъсквал Терес I при установяването на власт над тиноите, но и постоянната враждебност, проявявана от жителите на Странджа, са накарали по-късно Севт II да вземе специални предпазни мерки за нощната си сигурност. Според Ксенофонт, той се приближавал до лагера си с огньове, около които нямало никой. По този начин стражите, работещи в тъмното през нощта, можели да видят кой идва, но оставали невидими. Кулата, където пребивавал царят, била защитена от кръг от стражи около нея. През деня те пасяли свободно, а през нощта поддържали безопасността си, като се подготвяли за езда.

Земите, които той завладява между Пропонтида и Бургаския залив, по-късно са трансформирани в Параханедарския санджак и стратегически важната Астика. Преди да завземе тракийската делта, той завладява земите надолу по течението на река Агрианес (днешната река Ергене в европейска Турция). След като атиняните отблъскват персите от Дорискос до устието на река Хеброс (днешна Марица/Мерич) през 465/464 г. пр.н.е., районите надолу по течението остават под негов контрол.

Открити са съобщения, изпратени до синовете на Терес, Спарадокос (464 г. пр.н.е. - 444 г. пр.н.е.) и Ситалк (444 г. пр.н.е. - 424 г. пр.н.е.). По това време Одриското царство е било триъгълник с главна линия, простираща се от устието на Места в Егейско море до устието на Дунав в Черно море. Доказателство за могъществото на Одриската царска династия е Одриската съкровищница, най-голямата от която е на стойност 1000 таланта, или 260 000 кг метални изделия и монети.

Ситалк се възползва от Пелопонеската война между Атина и Спарта (431-404 г. пр.н.е.) и с армия от 150 000 души се опитва да завладее Източна Македония и полуостров Халкидики, но не успява да задържи тези територии. Той умира след битка с трибалите за северозападната част на Одриското царство, а неговият наследник Севт I (424-407/405 г. пр.н.е.) започва експанзията си в Тракийския Херсонес (днешния полуостров Галиполи), целяйки да го завладее и след това да установи контрол над морските пътища от Черно море, снабдявани с тракийска и скитска пшеница, до Атина.

Котис I (383–359 г. пр.н.е.), неуморим войник, двуличен дипломат и суров владетел, е убит от атински убийци по време на банкет в една от крайбрежните резиденции на Филип II в годината, в която е провъзгласен за цар на Македония. Смъртта му слага край на ожесточената война между Атина, която защитава завоеванията си в Тракийския Херсонес за защита на морските си пътища, и Котис, чиито планове са далеч по-амбициозни, отколкото са били.

Филип Македонски, с най-добрата армия по онова време, започва експанзията си на изток от река Струма. След смъртта на Котис, Одриска Тракия е разделена на три части. След успешните си завоевания на юг, Филип сваля двама от царете и през 40-те години на IV век пр.н.е. завладява ядрото на Одриската държава, управлявана от сина на Котис I, Керсеблопт (359–341 г. пр.н.е.). Македонската армия напредва по склоновете на реките Хеброс (дн. Марица/Мерич) и Тонзос (дн. Тунджа), достигайки Кабиле Одриското царство (близо до днешния град Ямбол в Южна България) и Пулпудева (Филипополис, дн.Пловдив), града на седемте хълма.

Македонското господство в Тракия се обяснява с наличието само на няколко гарнизона. По време на живота на Александър, Севт III (330-302/301 или 297 г. пр.н.е.) запазва пълна автономия в Тракия и нейните официални владетели след смъртта си през 323 г. пр.н.е. След смъртта на Александър (323 г. пр.н.е.), Лизимах (322-28 г. пр.н.е.) наследява Тракия от съседните народи по поречието на Понт. Той успява да установи военен и политически контрол само върху Пропонтида и брега на Тракийския Херсонес и частично върху северното крайбрежие на Егейско море. На изток от западния бряг на Понт, диадохът контролира само част от брега на днешна Странджа до Салмидесос. Спорът със Севт III остава неразрешен. Земите, управлявани от Севт и Спараток, се простират от горното до долното течение на река Тунка и включват планината Сакар.

Одриската държава успява да устои на келтското нашествие, започнало в Централна Европа през 280-279 г. пр.н.е. и достигнало югоизток през 3 век пр.н.е. Келтските групи запазват властта си в Тракия до 20-те години на 3 век пр.н.е., когато е разрушена от траките.