Спартак, тракийски роб, известен с лидерските си умения, вероятно дезертира от римската армия, е хванат да извършва бандитизъм и продаден в робство. През 73 г. пр.н.е. Спартак и 77 негови приятели, избягали от гладиаторското училище в Капуа, търсят убежище на Везувий. Заобиколени от малка римска армия, бегълците се спасяват, като се спускат по скала, изненадвайки римските войници. Спартак тръгва към Лукания със 100 000 избягали роби и гладиатори, които се присъединяват към него. В ожесточена битка той побеждава Публий Вариний и разграбва градовете Турия и Метапонтион. Спартак вече доминира в Южна Италия. Римският сенат внезапно осъзнава опасността. През 72 г. пр.н.е. срещу Спартак са изпратени сили, водени от двама консули.
След като ги побеждава, Спартак тръгва на север към Алпите. Губернаторът на Цизалпийска Галия се опитва да го спре, но е победен. Армията на робите вече може да прекоси Алпите и да се разпръсне безопасно. Никой обаче не иска да напуска Италия. Спартак е принуден да тръгне на юг. Връщайки се в Луциния, армията претърпява първото си поражение там, победена от Марк Крас. Спартак се оттегля в Месина, с намерението да премине към Сицилия. Пиратите, които са обещали да ги отвлекат, не спазили обещанието си. Крас обгражда робите, но Спартак пробива и се оттегля. По-късно, през 71 г. пр.н.е., робите, които се съпротивляват, са избити от римляните. Спартак е убит, докато напредва, за да атакува Крас. Римският генерал Помпей преследва и убива много от дезертьорите в армията на Спартак. Крас взема в плен 6000 души и ги разпъва всички по Апиевия път.