Шофирайки от Истанбул към Текирдаг, улики за идентичността на Текирдаг могат да се видят от двете страни на пътя. Докато лявата страна на пътя е осеяна с ваканционни курорти с всякакви размери, отдясно доминиращите цветове на полетата са наситено тъмно жълто (рапица), зелено (пшеница) и бледо жълто (слънчоглед), в зависимост от времето на годината. Малко по-нагоре е ясно, че областите Чорлу и Черкезкьой представляват гъста индустриална зона. Статутът на Текирдаг като провинция, разположена между селското стопанство и индустрията, е очевиден веднага от тази гледка.

Докато минавате покрай хълмове, осеяни със зеленина, и множество новопостроени жилища на входа на града, летните къщи отляво предизвикват усещането, че сте пристигнали в курортен град. Основните забележителни характеристики са морето, чийто аромат е осезаем, щом слезете от плажа; отдясно ресторанти, сервиращи добре рекламирани кюфтета от Текирдаг; джамията, наследство на Мимар Синан; и отляво, новооживеното пристанище Текирдаг; и крайбрежната ивица, която изглежда пуста, с изключение на прости бизнеси. Големите търговски центрове и натовареният трафик, типични за бързо развиващите се индустриални градове, все още се усещат в Текирдаг.

Ефектите от индустриалната зона, концентрирана в Чорлу и Черкезкьой, все още не са се усетили в центъра на град Текирдаг. Той носи повече характеристиките на селскостопанската западна част на Централна Тракия, отколкото на източната част.

Изгодното положение на града в туризма може лесно да се види след еднодневно разглеждане на забележителности. Домът в изгнание на унгарския национален герой Ракоци; етнографският музей; стари къщи, много от които са на ръба на срутване; сградата на губернаторската канцелария, където са направени първите стъпки от реформата на азбуката; Шаркьой, дом на Мюрефте, курортен град със Син флаг, известен с гроздето и виното си; Учмакдере, с възможностите си за парапланеризъм, красива природа и липса на съоръжения; Караджакълавуз, с ръчно тъканите си изделия; Текирдаг, с 19-ти полк, където войниците за първи път се събраха за великолепната съпротива в Чанаккале, и многобройните си други исторически и културни ценности, е град с несравнима красота. Въпреки тази красота, Текирдаг успява да предлага на пазара своите кюфтета само поради липса на туристическа промоция и инфраструктура.

Текирдаг е една от трите провинции в северозападна Турция, разположена северно от Мраморно море и изцяло в Тракия. Тя обхваща площ от 6 313 км².

Текирдаг, с брегова линия както на Мраморно, така и на Черно море, е една от само шестте провинции в Турция с брегова линия и на двете морета. Разположена северно от Мраморно море и изцяло в Тракия, провинция Текирдаг: Граничи на изток с областите Силиври и Чаталджа, а на север с областите Визе, Люлебургаз, Бабаески и Пехливанкьой в провинция Къркларели. Има брегова линия с дължина 1,5 км на североизток с Черно море. Разположена на полунивата Тракия-Коджаели, сушата на провинция Текирдаг се състои от 75,2% плата, 15,5% равнини и 9,3% планини. Като цяло няма високи планини, стръмни склонове или долини. Крайбрежните равнини по Мраморно море са покрити с наноси, носени от реките. Платата имат характеристиките на ерозионна повърхност. На север се намира Истранджа, а на юг - планините Текир, Кору и Ганос.

Текирдаг попада в субхумидния климатичен тип, сред хидрографските региони, идентифицирани въз основа на общите показатели за влажност. Режимът му на валежите попада в средиземноморския режим на валежите. Крайбрежието на Текирдаг, повлияно от средиземноморския климат, се характеризира с горещо лято и мека зима. Крайбрежната ивица, обхващаща басейна Ергене, има по-континентален климат. Валежите обикновено са дъжд, с малко сняг. Умереният климат улеснява земеделието. Най-ниските средни валежи в Текирдаг са през август, а най-високите през декември. Крайбрежната ивица между Шаркьой и Кумбаг показва средиземноморски климатични характеристики. Това се дължи на планините, простиращи се успоредно на брега на север, и на затоплящия ефект на морето.

Вътрешните райони са повлияни от континенталния климат. Влиянието на северноевропейския климат е особено очевидно през зимата. Следователно, липсва ясно изразен климатичен тип. Лятото е обикновено горещо и сухо, подобно на средиземноморското. Тъй като сибирският антициклон достига до тези райони от Балканите, зимите са сухи и мразовити. Вътрешните райони нямат успокояващия ефект на Мраморно море. През юли температурата в центъра на Текирдаг по крайбрежието е 25 градуса по Целзий, докато в Чорлу и околните райони е около 26-30 градуса по Целзий.

Текирдаг е много ветровит както през лятото, така и през зимата. Доминиращият и постоянен вятър е североизточният вятър, докато вторият по важност вятър е южният. Докато в Централна Европа има високо налягане, северният вятър духа силно в Тракия и Текирдаг. Когато налягането спадне, северният вятър духа само през деня и се превръща в бриз.

Тъй като южният вятър навлиза в Тракия от долината Мерич, той духа силно във вътрешните райони като Чорлу. Той е чест, но краткотраен в Текирдаг и по крайбрежието. Бризовете през март, април и май носят дъжд.

Текирдаг е доста беден на растителност. Най-отличителната му характеристика са маки и храсталаците, които се развиват по склоновете с изглед към Мраморно море, в съответствие с климатичния тип. Във вътрешните райони, отчасти под влиянието на континенталния климат, се срещат видове дъб, които хвърлят листата си през зимата, габър, ясен, сребърна липа, чинар и бряст. Върбата е характерното дърво по поречието на реките.

В провинция Текирдаг 25% от брутната селскостопанска продукция идва от добитък. Докато броят на пасищните животни намалява, броят на говедата се увеличава.

Фактът, че всякакви отношения между Анатолия, Близкия изток и Европа – миграция, нашествие, търговия, култура и обмен – са се осъществявали през Тракия, е важна характеристика на региона, както днес, така и в миналото.

В Текирдаг, в пещери в долините Гюнеш Кая и Гюнгьормез в област Сарай (40 000-10 000 г. пр.н.е.) са открити селища, датиращи от горните нива на старокаменната епоха. В област Шаркьой (8 000-5 000 г. пр.н.е.) са открити центрове за производство на каменни брадви, датиращи от най-ранния период на заселване на земята (неолит). Дирекцията на музея в Текирдаг е идентифицирала селища от халколитната епоха (Топ Тепе 4 300 г. пр.н.е.) в някои речни устия по Мраморно море, както и съвременни селища от 1-во и 2-ро ниво на Троя по крайбрежието. (Ранна бронзова епоха I-II 3 000-2 400 г. пр.н.е.) В Тракия е имало общности, определени като прототраки, с много по-ниски нива на социална организация, които са дошли в Тракия с миграционна вълна между 1400 и 1 000 г. пр.н.е.

Докато траките са живели като номадски общности, колонисти от Самос, пристигащи от егейските острови през 8-6 век пр.н.е., основават колониални градове по бреговете на Мраморно море. Най-важните от тях са Перинтос (Мармара Ереглиси) и Бисанте (Барбарос), разположени в границите на днешния Текирдаг. Между 546 и 430 г. пр.н.е. тракийският регион е нападнат от изток и остава под персийска власт.

През 352 г. пр.н.е. крал Филип II Македонски, по време на похода си срещу Тракия, окупира крайбрежните райони от Ипсала до околностите на Мармара Ереглиси. Перинтос (Мармара Ереглиси) оказва ожесточена съпротива. Александър Велики, който наследява Филип II и води поход чак до Индия, превзема Перинтос (Мармара Ереглиси). След смъртта му регионът попада под властта на Лисмох. Регионът преминавал от владение между македонските и одриските царе, докато не попаднал под римско владичество през 30 г. пр.н.е.

Текирдаг навлиза в историята през късноримския период под името Рейдест през 3 век сл. Хр. и е известен като Родосто през византийския период. След като османците превземат Текирдаг от византийските текфури през 14 век, името Родосто става Родосчук. Оставайки под това име до 18 век, Родосчук по-късно става известен като „Текфурдагъ“, уж в чест на византийските текфури. След основаването на републиката, през 1927 г. тя е преименувана на Текирдаг като провинция.

Община Сюлейманпаша

На 6 декември 2012 г., член 2, параграф 24 от Закон № 6360, публикуван в Държавен вестник, създава област Сюлейманпаша в провинция Текирдаг, състояща се от селата и общините в границите на централната област Текирдаг, с център кварталите на община Текирдаг, и община със същото име.

Община Сюлейманпаша, която съществуваше само на име до местните избори на 30 март 2014 г., започна своето фактическо установяване след местните избори на 30 март 2014 г.

Община Сюлейманпаша обслужва 74 квартала, обхващащи всички райони, обхванати от бившата община Текирдаг.

Община Сюлейманпаша първоначално е работила в бившата специална административна сграда в продължение на пет седмици, преди да се премести на сегашното си място след завършване на ремонта на историческата общинска сграда.