През първите десетилетия на 12-ти век пр.н.е. средиземноморският регион е свидетел на широко разпространена миграция. Египтяните са били заплашени по суша и море от коалиция от племена, които те наричат „Морски народи“, първо по време на управлението на Мернептах (1236-1223 г. пр.н.е.), а след това по време на управлението на Рамзес III (1197-1166 г. пр.н.е.). Египетските документи описват как Морските народи пристигали на тълпи, карайки волски каруци във вътрешността на страната, и никой град или държава не можели да устоят на тяхната власт. Египет успял да ги държи извън територията си с трудност, но много близкоизточни селища, като хетските селища в Анатолия и Угарит в Левант, паднали.
Откъде и защо са дошли тези народи? Докато са напредвали опустошително, е възможно да са повлекли със себе си и местните народи, през които са преминали? Освен това, ако е имало заседнали племена, които са тръгнали, може би водени от жажда за приключения, кои са били те? Какъв вид взаимоотношения и взаимодействие са имали с местните народи на местата, където са отишли? Дали са се превърнали в политическа сила и са създали там държава? Дали някой от тях се е върнал по родните си места или се е заселил в много различни земи след всички тези приключения? Изглежда, че е трябвало да е имало поне един модел – миграционно движение и хора – който отговаря на всички възможности, поставени в този въпрос.
За да обсъдим горните факти, първо трябва да се върнем към египетските писмени източници, които описват тези племена и тяхната миграция, и по-специално към събитията от 8-мата година от управлението на Рамзес III, както е описано по-горе. Произходът на хората, споменати в тези документи, представлява един от най-спорните въпроси. Според текста тези хора са дошли от острови, поради което са били наричани „Морски народи“. Въз основа на това се предполага, че този остров може да е бил Крит и че някои от тези хора произхождат оттам. Друго мнение, прието от повечето учени, обаче предполага, че „Морските народи“ са с произход от Западна Анатолия и Егейския регион. Повечето от тези племена трябва да са били от Западна Анатолия и близките острови. Както беше посочено по-рано, Лука се свързва с Ликия поради сходството на имената им, докато Акаваша се отъждествява с Ахиява, име, споменато в хетски текстове. Зангер, който подкрепя мнението, че Морските народи може да са произлезли от западноанадолски племена и предлага много по-поразителна и амбициозна идея, предполага, че „Морските народи“ може да са били западноанадолски съюзници, водени от Троя, и че легендите около Троянската война може да описват гръцките усилия за отблъскване на тези атаки. Въз основа на убедителни доказателства, получени предимно от хетски източници, гръцки легенди и собствените му геоархеологични проучвания, Зангер твърди, че Троя и нейните съюзници са инициирали този кризисен период в края на бронзовата епоха.
Еквешите (=Акаваша = Ахиява), Лука (=Луку, =? Ликия), Шерден и Дануна (=Денайен = Данай), споменати сред морските народи в египетски източници, вече са били в Близкия изток. Други, като пелесетите, са били пристигнали наскоро. Сред тези народи, Еквешите (=Акаваша = Ахиява), Лука (=Луку =? Ликия), Турша (=Турса = Туниски = Етруски), Закарру (=Теукрои = Текер) и Денайен (=Дануна = Данай) са имали тесни преки или косвени връзки със Западна Анатолия. Според Чапар, фактът, че имената на някои от тези народи се появяват в древноизточни писмени източници преди миграцията, показва, че миграцията не е включвала масово движение на племена, а е включвала и уседнали племенни групи, които преди това са обитавали районите, през които са преминавали.
Името Лука, племе, свързано със Западна Анатолия, се появява в хетските източници от началото на II хилядолетие пр.н.е. нататък, както беше споменато накратко в предишния раздел. В хетските източници то се появява като член на конфедерацията Асува (=азиатска), с други думи, като враждебна страна на хетите и като хетски съюзник в битката при Кадеш. Въз основа на кампаниите им срещу Кипър и хетските записи от късната империя се предполага, че това племе е локализирано в югозападна Анатолия. Лука, отъждествявани с ликийците от историческия период в Омировите епоси, са били разположени в различни региони поради ликийските спорове за тяхното местоположение. Поради сходството на езиците им, те са били свързвани и с племена като лувийците и ликаонците. Друго предположение е истинското име на ликийците да е Термил (Trmmlı), тъй като се използва по-скоро в географски смисъл в хетските текстове. Ликийци: независимо дали са били лукаси или термили, основният извод е, че лукаси (= ликийци) са живели като полуномадска скотовъдна общност през 15-ти - 13-ти век пр.н.е. и са участвали в егейското миграционно движение.
Независимо дали са „ахиявите“ от хетските документи или представляват „ахиите“ от елинската епична традиция, ако еквешите (акаваша), споменати като един от „морските народи“ в египетските документи, всъщност са били микенски ахейци, въпросът откъде са дошли и къде са се заселили е от голямо значение. От хетските текстове е известно, че ахиявите (ахейците) са се интересували от Западна Анатолия от средата на 15 век пр.н.е. и че според широко разпространеното схващане са се опитвали да установят колонии по бреговете на Южна Йония и Кария, с център остров Родос. Можем да предположим, че поне някои от тези групи най-вероятно са напуснали Западна Анатолия и са се присъединили към Егейската миграция и са достигнали портите на Египет. Не се смята, че ахиявите са имали интерес да установят родина в Египет и те сигурно са действали като наемници или авантюристи. Според някои мнения, местоположението на Ахияуа е в югозападната част на Анатолия, а именно с град Милетос, който е свързан с „Милаванда“ в хетските източници, като негов център. Построен е в Карийския регион и отсреща на островите. Смята се, че народът Ахияуа, чиято идентичност и местоположение в момента са неизвестни, е изградил взаимоотношения, основани на взаимни интереси, с различни племенни групи, които са действали като буферни държави между хетската и еладската сфери на влияние, чиито граници не са точно определени, и които, започвайки от 13-ти век, са се опитвали да избягат от хетското политическо влияние. В този контекст се смята, че те са участвали в Егейската миграция.
Терешите (=Турша = Тирсени), често отъждествявани с етруските от исторически времена, са се намирали в Лидия преди миграцията им в Италия през 10 век пр.н.е. Според Херодот събитието, което е принудило етруските да напуснат тази страна, е бил глад, усетен в целия средиземноморски регион, който е оставил Лидия в агония в продължение на осемнадесет години. Известни като пирати от класическия период, това племе, подобно на луките или акавашата, може да е било неотслабващо продължение на вълненията от края на късната бронзова епоха.
Закару (Текерите) се появяват като част от племето, известно на елините като „Теокрои“, и са свързани с Троада и околностите ѝ в елинската историческа традиция. Аталан Теукрос, легендарният основател на град Саламин в Кибрис, е бил анадолски произход от Троада. Подобно на Дануна (=Дениен = Данайци), те по-късно се заселват в скалиста Киликия. Този народ, непознат на хетите, е свързан с троянците.
Връзката между Дануна (=Деньен = Данай), споменати в египетски документи, и Западна Анатолия е свързана с факта, че Аситаванда, едно от малките кралства на страната „Данунийим“, основана близо до Каратепе през 9 век пр.н.е., се е обявило за потомък на „Мопсос“ или „Мукшуш“. Името Мукшуш, както бе споменато по-рано, се появява като помощник и приятел на Мадуватас, принцът на Зипасла, който е живял в Западна Анатолия преди Егейската миграция, по време на сепаратистките движения, които са предизвикали вълнения в тази част на Анатолия, особено срещу хетите. Освен това е важно да се отбележи, че в елинските легенди, датиращи от Егейската миграция и Троянската война, пророк на име „Мопсос“ е изобразен като принц на Колофон, град с микенско селище в Западна Анатолия, и че той се е съревновавал с друг пророк в Кларос. Връзката между Мопсос, принц на град Колофон, и представител със същото име от късната бронзова епоха ясно демонстрира връзката между Мопсос и Западна Анатолия, историческа личност. Възможно е Мопсос и неговите Дануна (=Дениен) да са били номадска група, а не уседнало племе в Западна Анатолия преди и по време на Егейската миграция. Освен това, в лидийската традиция Мопсос е наричан „Мокс“ като лидиец, а интересно сходство се открива в плочите с Линеар Б, с формата „Мо-ко-со“.
Идеята на Барнет, че повечето от морските народи са били племена, събрани под ръководството на Мопс от Западна Анатолия, както предполага Барнет, и дори мнението на Зангер, че морските народи са били западноанатолийски общности, обединени под ръководството на Троя, изглежда имат известна основа в реалността въз основа на цитираните по-горе исторически и езикови данни. Въпреки това, малко може да се каже със сигурност за Западна Анатолия през този период. Една от основните причини за това е, че в този регион има не повече от няколко центъра, където можем да разберем културите от късната бронзова епоха въз основа на солидни археологически данни. Картината, която виждаме по отношение на обсъждания период и събитие, е на вълнения и смут, както е посочено от египетските документи. Гръцките легенди и хетските записи често споменават период на задълбочаване на бедствията и смут в Западна Анатолия през 13 век пр.н.е., вероятно поради климатични промени и глад. Може да се твърди, че Еквеш, Тереш, Лука, Дануна и Текер, които се появяват в тези документи, са действали заедно и са образували приятелски съюз за общи интереси. Не можем обаче да разширим тази ситуация до цяла Западна Анатолия. Съвременните хетски документи споменават съществуването на редица монархически буферни държави в този регион, като Арзава, Земята на река Сеха, Зипасла и Хариати, Каркиса, Маша, Мира-Куввалия и т.н. В допълнение към тях можем да споменем и полумигриращи скотовъдни съюзи, търсещи подходяща среда като независими групи. Всички тези интерпретации естествено са довели до виждането на Барнет за съюз на западноанадолските народи под ръководството на Мопсос и Морските народи или до виждането на Зангер за конфедерация на западноанадолските княжества под ръководството на Троя.
Някои учени обаче търсят произхода на това племенно движение, известно още като „Егейска миграция“, в праисторическа Централна Европа. Според тази гледна точка, някои тракийски племена, най-вече фригийци или бригани, разселени от илирийското нашествие в югозападните райони на Балканския полуостров, които са били под тракийска окупация през второто хилядолетие, са преминали в Анатолия през проливите, първо разрушавайки Троя, а след това, присъединени от някои войнствени племена, живеещи в Западна и Северна Анатолия, са атакували и унищожили Хетската империя. След това са продължили пътя си, преминавайки през Сирия и Палестина и достигайки до портите на Египет.
Фригийците, или бригите, и мушките, югоизточноевропейски племена, които не са споменати сред морските народи в египетските записи, но се твърди, че са били сред тях, също са тясно свързани с нашата тема. Това произтича от ролята на Троя, вероятно Таруиша или Вилуса, град, споменат в хетските записи, в миграцията на морските народи. Някои учени инициират миграцията на морските народи почти с разрушаването на Троя или разглеждат Троя като военна база, изобразявайки я като началото и края на всичко, докато други изобщо не споменават Троя в този контекст. Възникват много въпроси относно Троя. Кой е разрушил Троя VI, VII d, bl и b2? Дали са били микенските ахейци, тракийските фригийци или бриги, или други югоизточноевропейски племена, чиито имена не знаем? Имало ли е микенски ахейци сред морските народи? На какво ниво на заселване в Троя са се състояли Троянските войни или каква е реалността на такова събитие? Ако е така, случило ли се е това преди или след Егейската миграция и на кой исторически период съответства? Възможно ли е тези, които са разрушили Троя и хетите, да са били племена, участвали в едно и също движение? Ако фригийците са разрушили Троя, каква е връзката им с бригите или мушките? Каква е била връзката между хетите, анадолската суперсила и град Троя по време на и преди миграциите? Тъй като отговорът на всички тези въпроси и представянето на различни гледни точки несъмнено биха изисквали отделно изследване, независимо от настоящата ни работа, това изследване ще се фокусира единствено върху идентичността на племената, които са разрушили Троя и може би Хетската империя.
Троя VI в Западна Анатолия, дом на известния град Приам, описан в „Илиада“ и „Одисея“ на Омир, е разрушена от земетресение през 1275 г. пр.н.е., според Блеген. Селището, което последва, Троя VIIa, е сринато до основи от микенските ахейци през 1240 г. пр.н.е. Акургал, който не е съгласен с това мнение, твърди, че няма археологически останки, които да документират превземането и заселването на Троя от ахейците. Той предполага, че разрушаването на Троя VIIa трябва да се припише на примитивни балкански племена, пристигнали от Югоизточна Европа по време на Егейската миграция. Акургал твърди, че тези племена, не през 1240 г. пр.н.е., както предполага Блеген, а по-скоро, в съответствие с историческите обстоятелства, са разрушили Троя VIIa около 1200 г. пр.н.е., а след това Хатуса някъде между 1200 и 1800 г. пр.н.е., простирайки се до асирийските граници между 1170 и 1160 г. Откриването на „керамика тип „кофа“ с югоизточен европейски произход в строителните нива VII bl и VII b2, установени след разрушаването на Троя VIIa, показва както че Троя VIIa е била разрушена не от ахейците, а от примитивни племена, пристигнали от Балканите по време на Егейската миграция, така и че този културен обмен с новите популации е станал във връзка с преминаването на фригийските и мизийските народи. Внезапната поява на този вид керамика в най-ранните нива на Гордион и приемането на сходството им с троянските изделия ясно показват, че първите заселници тук след миграциите са били фригийците.
Миграцията на югоизточноевропейски племена към южния регион на Мраморно море се засилва след Троянските войни, а именно разрушаването на Троя VII. След разрушаването на крепостта около 1200 г. пр.н.е., според Акургал, югоизточноевропейски племена като мушки, бриги или фригийски миси и мигдонци, които са желаели Северозападна Анатолия в продължение на векове, започват да нахлуват в Анатолия на големи вълни. Както може да се разбере от споменатите по-горе значителни археологически данни, фригите трябва да са останали в Западна Анатолия за известно време, продължавайки номадския си живот. Според „Илиада“ фригите и траките са обитавали региона Сакария. Страбон обаче твърди, че регионът на Троада е попаднал под фригийски контрол след превземането на Троя. Въз основа на някои прилики в имената се смята, че други балкански племена, които можем да наречем „мизийци“ като фригийците, също са останали в Северозападна Анатолия. Тези племена, които се заселили в районите на Троада и Мизия, по-късно били принудени да се преместят във вътрешността на Анатолия под натиска на еолите, дошли в този регион в края на 11 век пр.н.е.
Тези мигранти, включително мушките, фригийците или бригите, които нападали Анатолия от запад на югозапад, прогонили местните анадолски народи отвъд планините Тавър, докато те мигрирали от едно място на друго в рамките на Анадолския полуостров. Смята се, че пожарът в Бейджесултан, около 1000 г. пр.н.е., е свързан с това разпространение.
В крайна сметка тези агресивни и номадски народи се заселили в хетските центрове в Централна Анатолия, полагайки основите на Фригийската държава. Освен това, наред с новопристигналите народи, съществуването на общност, наречена „кетейои“, в северозападна Анатолия, считана за продължение на хетите, но чиито археологически връзки не са ясно установени, показва, че както в Югоизточна Анатолия, народите от второто хилядолетие са продължили да живеят в този регион.
Фригийците, които някои учени цитират като причина за падането на Троя и разпадането на Хетската империя чрез съюза им с Кашга, също са спорни по отношение на това дали са същият народ като бригите и мушките или споделят един и същ произход. Според някои учени фригийците, бригите и мушките са от един и същ произход и са югоизточноевропейски племена. Други, като Севин, вярват, че мушките и фригийците са отделни племена и че мушките са влезли в Анатолия през Кавказ и са се заселили в Югоизточна Анатолия.
Ако разгледаме миграциите на егейските народи, напускащи родината си както по суша, така и по море, на изток, или по-точно на югоизток, можем да посочим икономическите трудности, произтичащи от изменението на климата в микенската културна област на Гърция, като причина за тази миграция. Цангер обаче оспорва онези, които се опитват да обяснят събитията, довели до народните въстания, като ги приписват на земетресения или изменение на климата, твърдейки, че няма доказателства от терен за земетресения или изменение на климата в такъв обширен географски район. Освен това самият Цангер предполага, че в началото на 13 век Тиринт, микенско селище, съвременен на Троя, е бил погребан под могила от кал поради земетресение и наводнение. Установено е също, че Троя VI, Троя на Приам в епосите, е била разрушена от земетресение, според нейния археограф.
Нови регионални археологически изследвания и анализи на материалната култура, заедно с откриването на писмени документи, доведоха до появата на нови обяснения и хипотези. Според тях събитията, довели до краха на мощни политически и държавни структури през 13-ти и 12-ти век пр.н.е. по време на късната бронзова епоха, са резултат от вътрешни и външни развития. Описаните по-горе атаки на Морските народи ускориха разрушението на държави, преживяващи вътрешни сътресения. В допълнение към многобройните хипотези, включващи регионални природни бедствия като земетресения и глад, причинени от изменението на климата, социални фактори като граждански вълнения, регионални войни и напредък в оръжейната индустрия и техниките за водене на война, също изглежда са допринесли за това разрушение. Тази „Епоха на кризата“ изглежда се е появила в резултат на развития в продължение на дълъг период и международните отношения са били нарушени. Следи от разрушения са свързани с Морските народи в държави от късната бронзова епоха като Хати (хети), Кади (Кицуватна), Каркемиш, Арзава и Аджашия в Анатолия, Северна Сирия и Източното Средиземноморие. Последвалите събития до голяма степен са резултат от променящите се политически, икономически и технологични развития. Изглежда невъзможно да се опишат развитията през този приблизително 200-годишен период, известен като „Тъмните векове“, по начин, който обхваща всички региони. Следователно, изследването на тези събития на регионална основа ще даде по-реалистични резултати.