На високи, високи хълмове да не строят къщи, Да не дават момиче за женитба в далечни земи, Да не гледат с пренебрежение единствената си майка.
Нека летящите птици знаят, Аз изпитвам носталгия по майка си, Както по майка си, така и по баща си, Аз по моето село се тъжа.
Ако майка ми имаше ветрила, щеше да дойде, Ако баща ми имаше кон, щеше да дойде, Ако братята ми знаеха пътищата, щяха да дойдат.
Нека летящите птици знаят, Аз изпитвам носталгия по майка си, Както по майка си, така и по баща си, Аз по моето село се тъжа.
История
Тази история е взета от селата в Мелкара и не е написана от конкретно лице. Това е история, която е известна на всички в района. Според слуховете, отдавна в едно от селата имало много красива девойка на име Зейнеп. Когато тя навършила 16 години, в едно от сватбените тържества в селото си, тя била забелязана от млад мъж на име Али, дошъл от други села. Али много се харесал на Зейнеп и когато се върнал в своето село, веднага изпратил сватовник при баща ѝ. Те я дали за жена на Али. Скоро след това се състояла сватбата им. Али взел Зейнеп и я завел в своето село.Пътят от селото на Зейнеп до новото ѝ село отнемал три дни и три нощи. Поради голямото разстояние, Зейнеп не можела да види родителите и братята си цели седем години. Това съжаление нараснало в сърцето на Зейнеп всеки ден и ставало все по-незабавимо. Тя излизала в градината на къщата си, разположена на голям хълм, гледала към своето село и тихо мърморела песента, която сама си била измислила. Очите ѝ се опитвали да заглушат желанието за родния край.
Обаче съпругът ѝ не се грижил за тази тъга. Тъй като старата му любов отдавна била изгубена, той започнал да я пренебрегва и да ѝ причинява болка. Накрая, тази тъга и злоупотребите на съпруга ѝ довели Зейнеп до болести и тя се разболяла.
Докато болестта на Зейнеп се влошавала, хората от селото съветвали съпруга ѝ да извика родителите ѝ. Разбирайки, че няма друга възможност, той тръгнал да съобщи на майка ѝ и баща ѝ. След шест дни и шест нощи пътуване, един следобед родителите на Зейнеп пристигнали в селото. Те намерили Зейнеп в леглото, изтощена и все още мърмореща своята песен. Тя започнала да пее същата песен и на родителите си. Всички жени от селото били трогнати и започнали да плачат. Майка ѝ припаднала от болка.
Зейнеп успяла да утоли своята тъга, но било твърде късно. Тя не се възстановила и умряла. Всички плачели за нея. От тогава тази песен остава песен за разлъката.
Ноти
